Дъжд
Тези голи площади напразно бленуват звезди –
да се втурнат подобно залутани чайки в небето.
Само дъжд, само дъжд, само дъжд – ще остави следи
като дири на плуг, заорал като луд към морето.
И вали из ведро, и залива задушната шир.
И пияни моряци на сухото пеят и викат.
Начервени любовници, хищно заформили пир,
се надяват дъждът да не спре, нито утре, ни никога.
А закотвени кораби люшкат сънливи тела.
Мързеливите гларуси чакат туристи напразно.
Само дъжд, само дъжд, само дъжд, напоена лила́,
се просмуква под кожата хладно, протяжно, заразно.
Тъжен, кален сезон, и търговец дори да не си...
Ще увиснеш под мократа тента – забравена дреха.
А последните влюбени, в мръсно и старо такси,
ще преминат край теб, в някой бар да подирят утеха.
И така ще вали, до де дните, облечени в тюл,
затанцуват под тежките капки танго или полка.
Тъкмо всеки помисли, че Господ света е заплюл...
А пък той всъщност мие земята от цялата болка.
© Миглена Миткова All rights reserved.
