Тези голи площади напразно бленуват звезди –
да се втурнат подобно залутани чайки в небето.
Само дъжд, само дъжд, само дъжд – ще остави следи
като дири на плуг, заорал като луд към морето.
И вали из ведро, и залива задушната шир.
И пияни моряци на сухото пеят и викат.
Начервени любовници, хищно заформили пир,
се надяват дъждът да не спре, нито утре, ни никога.
А закотвени кораби люшкат сънливи тела.
Мързеливите гларуси чакат туристи напразно.
Само дъжд, само дъжд, само дъжд, напоена лила́,
се просмуква под кожата хладно, протяжно, заразно. ...