Не идваш...

Poesía » Otra

1.2K 0 38

Аз бях самотно изворче в гората.

Отпиваха водата ми студена.

Но нещо ми тежеше на душата –

очаквах някой ден да спреш до мене.

Но ти не идваш. Пътят те отвежда

към други извори. И към реките.

Умира в мен последната надежда.

Водата ми пресъхва – недопита.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ПРИМАВЕРА (Татяна)

Облак да е,
а ти земята жадна...
Красиво!

2009-04-30T21:15:31+03:00
smile (Ана)

много красиво и докосващо браво

2009-04-30T01:53:33+03:00
voda (Елица Ангелова)

И аз благодаря, Валентин, че го прочете.

2009-04-28T20:25:23+03:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Невероятен стих... Благодаря ти от сърце, че го сподели с нас!

2009-04-25T07:02:16+03:00
voda (Елица Ангелова)

И облаче бяло съм.
И облак градоносен.
Много вярно ме усещаш, Аластор.
Поласкана съм.
------------
И аз ви прегръщам с обич, Герда и Изибел!
------------
Искрена благодарност на всички - за прекрасните отзиви!

2009-04-25T04:07:40+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0