Не идваш...

Poesía » Otra

1.1K 0 38

Аз бях самотно изворче в гората.

Отпиваха водата ми студена.

Но нещо ми тежеше на душата –

очаквах някой ден да спреш до мене.

Но ти не идваш. Пътят те отвежда

към други извори. И към реките.

Умира в мен последната надежда.

Водата ми пресъхва – недопита.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ПРИМАВЕРА (Татяна)

Облак да е,
а ти земята жадна...
Красиво!

2009-04-30T21:15:31+03:00
smile (Ана)

много красиво и докосващо браво

2009-04-30T01:53:33+03:00
voda (Елица Ангелова)

И аз благодаря, Валентин, че го прочете.

2009-04-28T20:25:23+03:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Невероятен стих... Благодаря ти от сърце, че го сподели с нас!

2009-04-25T07:02:16+03:00
voda (Елица Ангелова)

И облаче бяло съм.
И облак градоносен.
Много вярно ме усещаш, Аластор.
Поласкана съм.
------------
И аз ви прегръщам с обич, Герда и Изибел!
------------
Искрена благодарност на всички - за прекрасните отзиви!

2009-04-25T04:07:40+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0