Не идваш...

Поэзия » Другая

1.2K 0 38

Аз бях самотно изворче в гората.

Отпиваха водата ми студена.

Но нещо ми тежеше на душата –

очаквах някой ден да спреш до мене.

Но ти не идваш. Пътят те отвежда

към други извори. И към реките.

Умира в мен последната надежда.

Водата ми пресъхва – недопита.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ПРИМАВЕРА (Татяна)

Облак да е,
а ти земята жадна...
Красиво!

2009-04-30T21:15:31+03:00
smile (Ана)

много красиво и докосващо браво

2009-04-30T01:53:33+03:00
voda (Елица Ангелова)

И аз благодаря, Валентин, че го прочете.

2009-04-28T20:25:23+03:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Невероятен стих... Благодаря ти от сърце, че го сподели с нас!

2009-04-25T07:02:16+03:00
voda (Елица Ангелова)

И облаче бяло съм.
И облак градоносен.
Много вярно ме усещаш, Аластор.
Поласкана съм.
------------
И аз ви прегръщам с обич, Герда и Изибел!
------------
Искрена благодарност на всички - за прекрасните отзиви!

2009-04-25T04:07:40+03:00