Аз бях самотно изворче в гората.
Отпиваха водата ми студена.
Но нещо ми тежеше на душата –
очаквах някой ден да спреш до мене.
Но ти не идваш. Пътят те отвежда
към други извори. И към реките.
Умира в мен последната надежда.
Водата ми пресъхва – недопита.
© Елица Ангелова Все права защищены
а ти земята жадна...
Красиво!