Дъжд като наследство

26 may 2017, 13:15

Poesía » Otra

474 1 2

И времето единствено при нас завръща
най-скътания спомен на Вселената.
Началото на инфантилната и същност
в дъгата е запаметена.
В онзи звук витално-изначален,
с който ни изплаква свойто детство.
Излива знак, но не печален
следа от чистото - като наследство.
Първичната надежда –
от сетивата – във всяка капка прецизно уловена.
Вселената на щедрост е богата
и подарява дъжд -
най-чистата и тайна споделена...
Sovi4ka

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Sovi4ka (Христина)

2017-05-26T21:41:54+03:00

ех, че хубаво казано , искрено благодаря, дъждът ни пречиства и ни долюбва и всеки път очите ни в дъгата му се влюбват, нека всекиму е дадено!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-05-26T18:43:47+03:00

Дъжд вали! Дано пораснем... каквито сме били :от изгрева на нашата любов...До лунен лъч от светъл зов! Пожелавам ти дъждовното наследство на мечтите и зелените очи на лятото!