Sovi4ka (Христина)
53 155
26.05.2017 г., 13:15 ч.

Дъжд като наследство 

  Поезия » Друга
570 1 2

И времето единствено при нас завръща
най-скътания спомен на Вселената.
Началото на инфантилната и същност
в дъгата е запаметена.
В онзи звук витално-изначален,
с който ни изплаква свойто детство.
Излива знак, но не печален
следа от чистото - като наследство.
Първичната надежда –
от сетивата – във всяка капка прецизно уловена.
Вселената на щедрост е богата
и подарява дъжд -
най-чистата и тайна споделена...
Sovi4ka

© Христина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ех, че хубаво казано , искрено благодаря, дъждът ни пречиства и ни долюбва и всеки път очите ни в дъгата му се влюбват, нека всекиму е дадено!
  • Дъжд вали! Дано пораснем... каквито сме били :от изгрева на нашата любов...До лунен лъч от светъл зов! Пожелавам ти дъждовното наследство на мечтите и зелените очи на лятото!
Предложения
: ??:??