И времето единствено при нас завръща
най-скътания спомен на Вселената.
Началото на инфантилната и същност
в дъгата е запаметена.
В онзи звук витално-изначален,
с който ни изплаква свойто детство.
Излива знак, но не печален
следа от чистото - като наследство.
Първичната надежда –
от сетивата – във всяка капка прецизно уловена.
Вселената на щедрост е богата
и подарява дъжд - ...