Sovi4ka (Христина)
53 155
May 26, 2017, 1:15 PM

Дъжд като наследство 

  Poetry » Other
568 1 2

И времето единствено при нас завръща
най-скътания спомен на Вселената.
Началото на инфантилната и същност
в дъгата е запаметена.
В онзи звук витално-изначален,
с който ни изплаква свойто детство.
Излива знак, но не печален
следа от чистото - като наследство.
Първичната надежда –
от сетивата – във всяка капка прецизно уловена.
Вселената на щедрост е богата
и подарява дъжд -
най-чистата и тайна споделена...
Sovi4ka

© Христина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ех, че хубаво казано , искрено благодаря, дъждът ни пречиства и ни долюбва и всеки път очите ни в дъгата му се влюбват, нека всекиму е дадено!
  • Дъжд вали! Дано пораснем... каквито сме били :от изгрева на нашата любов...До лунен лъч от светъл зов! Пожелавам ти дъждовното наследство на мечтите и зелените очи на лятото!
Random works
: ??:??