12 feb 2019, 12:48

Дъжд веселяк 

  Poesía » Del paisaje
651 4 19

Плъзват капки езичета

по косата ми. Чак

в деколтето се стичат.

Ех че дъжд веселяк!

 

Топли струйки прегръщат

рамене и душѝ.

А отсреща намръщен

(своя гняв ли сушѝ?),

 

спрял е мъж и изчаква

да премине дъжда.

Във сърцето проплаква

спомен, хванал ръжда:

 

как дъждът атакува

детски спомен стаен

и кръвта му ликува

като в приказен ден.

 

Позволете му! Нека

с този дъжд веселяк

да засвети полека

душата ви пак!

 

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??