Дъжд веселяк
Плъзват капки езичета
по косата ми. Чак
в деколтето се стичат.
Ех че дъжд веселяк!
Топли струйки прегръщат
рамене и душѝ.
А отсреща намръщен
(своя гняв ли сушѝ?),
спрял е мъж и изчаква
да премине дъжда.
Във сърцето проплаква
спомен, хванал ръжда:
как дъждът атакува
детски спомен стаен
и кръвта му ликува
като в приказен ден.
Позволете му! Нека
с този дъжд веселяк
да засвети полека
душата ви пак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
