14 jul 2019, 16:31  

Дъжда малко тъжен. Като в Ловеч...

830 5 1

Сега ми липсваш някак по-различно... 

В дъжда, по хладното е даже повече. 

Прегръщам се. И става ми лирично. 

Напомняш ми на люляците в Ловеч... 

На белите брези по "Баш-Бунара", 

на мириса от липовия цвят. 

На утрото през май и тази влага - 

реката със походка на Жена... 

Ухаеш ми на слънце и на пролет, 

ошарила света със красотата си. 

И вятър от крила на птичи полет, 

в безоблачните сини небеса... 

А лято е. Протяжно като вечност. 

Дъжда ме завалява до сълзи. 

Защото толкова ми липсва тази нежност, 

без твоите, тъй влюбени очи... 

Без търсещи ръце да ме докосват 

и топлия ти дъх да ми прошепва - 

слова, с които нощем омагьосваш, 

а денем ги изричаш, като в клетва... 

И нека да вали! Ще дойде август. 

Горещо ще ни бъде, много повече... 

До сбъдване. От обич. И от радост. 

Дъжда е малко тъжен. Като в Ловеч...

 

Стихопат.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...