14.07.2019 г., 16:31  

Дъжда малко тъжен. Като в Ловеч...

825 5 1

Сега ми липсваш някак по-различно... 

В дъжда, по хладното е даже повече. 

Прегръщам се. И става ми лирично. 

Напомняш ми на люляците в Ловеч... 

На белите брези по "Баш-Бунара", 

на мириса от липовия цвят. 

На утрото през май и тази влага - 

реката със походка на Жена... 

Ухаеш ми на слънце и на пролет, 

ошарила света със красотата си. 

И вятър от крила на птичи полет, 

в безоблачните сини небеса... 

А лято е. Протяжно като вечност. 

Дъжда ме завалява до сълзи. 

Защото толкова ми липсва тази нежност, 

без твоите, тъй влюбени очи... 

Без търсещи ръце да ме докосват 

и топлия ти дъх да ми прошепва - 

слова, с които нощем омагьосваш, 

а денем ги изричаш, като в клетва... 

И нека да вали! Ще дойде август. 

Горещо ще ни бъде, много повече... 

До сбъдване. От обич. И от радост. 

Дъжда е малко тъжен. Като в Ловеч...

 

Стихопат.

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...