Понякога, когато вън вали
и всеки шум нанякъде отлита,
когато, уморен, светът заспи,
а вятърът утихне под стрехите,
когато само твоите стъкла
с мъждива светлина безсънно светят
и няма край, и няма край нощта,
а тягостно се бавят часовете...
...ела навън - пред пътната врата,
загърната в прегръдките на мрака,
една дъждовна, влюбена жена,
на прага ти от цяла вечност чака. ...