Дъждовен кораб води ме далече
към свят невинен, нов и непознат,
уханна е притихналата вечер,
преливаща в дъждовен аромат.
Живее ми се просто и щастливо
тъй както дишат капките пред мен,
в сияеща загадъчна игривост
събужда се живота възроден.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
За да претърпиш корабокрушение, първо трябва да имаш кораб »