31 jul 2009, 23:33

Дъждовен стих

700 0 3

Виждам как си тръгваш

в дъжда студен,
просто махаш за сбогом -

за пореден път от далечината.
Разкъсва ми се на две душата.
Едната част от нея иска
към теб да тръгна

и, без дори и секунда да губя,

да те прегърна и целуна.

Но другата част просто

от болка затихва,
защото изгубила се е

в самотата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ноно Якимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изгубила се е ,защото така желания момент за нея винаги е бил в мечтите .Някак нядеждата вече се е превърнала като агония за тази моя разскъсана
    душа ..И просто затихва ,защото я е страх да не изгуби всичко както преди ....
  • "Защото изгубила се е"?
  • Незабравим момент.
    Специален.
    Топли и боли едновременно-вълшебство.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...