31.07.2009 г., 23:33 ч.

Дъждовен стих 

  Поезия » Любовна
548 0 3

Виждам как си тръгваш

в дъжда студен,
просто махаш за сбогом -

за пореден път от далечината.
Разкъсва ми се на две душата.
Едната част от нея иска
към теб да тръгна

и, без дори и секунда да губя,

да те прегърна и целуна.

Но другата част просто

от болка затихва,
защото изгубила се е

в самотата...

© Ноно Якимов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изгубила се е ,защото така желания момент за нея винаги е бил в мечтите .Някак нядеждата вече се е превърнала като агония за тази моя разскъсана
    душа ..И просто затихва ,защото я е страх да не изгуби всичко както преди ....
  • "Защото изгубила се е"?
  • Незабравим момент.
    Специален.
    Топли и боли едновременно-вълшебство.
Предложения
: ??:??