ДЪЖДОВНА ПРИКАЗКА ЗА СБОГУВАНЕ
С тънки нишки обримчила мрака,
тишината е твърде ранима.
Кос ли в тъмното плахо изплака?
Прегърни ме за сбогом, любими.
Тъй ще знам, че светът не е свършил
и че утре ще съмне отново.
Цяла нощ в мен жужи гневен стършел
и ума ми докрай е отровил.
Трудно дишам след тази минута,
а и въздухът спря да пулсира.
Подир болка, умора и пукот ...