yotovava (Валентина Йотова)
2631 22225
Aug 10, 2020, 7:15 PM  

Дъждовна приказка за сбогуване 

  Poetry » Love
761 11 17

ДЪЖДОВНА ПРИКАЗКА ЗА СБОГУВАНЕ

 

С тънки нишки обримчила мрака,

тишината е твърде ранима.

Кос ли в тъмното плахо изплака?

Прегърни ме за сбогом, любими.

 

Тъй ще знам, че светът не е свършил

и че утре ще съмне отново.

Цяла нощ в мен жужи гневен стършел

и ума ми докрай е отровил.

 

Трудно дишам след тази минута,

а и въздухът спря да пулсира.

Подир болка, умора и пукот

ще си тръгна. Недей да ме спираш.          

 

Аз грамада от горест натрупах,

вдигнах дом от печали и скърби

и зазидах в мазилката груба

синя сянка – света да загърбя.

 

Иде есен. Ръждивият орех

ще отпрати последните птици,

И ще шепне с дъждовния ромон

как е хубаво да си обичал.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??