Дъждовна приказка за сбогуване
ДЪЖДОВНА ПРИКАЗКА ЗА СБОГУВАНЕ
С тънки нишки обримчила мрака,
тишината е твърде ранима.
Кос ли в тъмното плахо изплака?
Прегърни ме за сбогом, любими.
Тъй ще знам, че светът не е свършил
и че утре ще съмне отново.
Цяла нощ в мен жужи гневен стършел
и ума ми докрай е отровил.
Трудно дишам след тази минута,
а и въздухът спря да пулсира.
Подир болка, умора и пукот
ще си тръгна. Недей да ме спираш.
Аз грамада от горест натрупах,
вдигнах дом от печали и скърби
и зазидах в мазилката груба
синя сянка – света да загърбя.
Иде есен. Ръждивият орех
ще отпрати последните птици,
И ще шепне с дъждовния ромон
как е хубаво да си обичал.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
