yotovava (Валентина Йотова)
2631 22225
10 авг. 2020 г., 19:15  

Дъждовна приказка за сбогуване 

  Поэзия » Любовная
762 11 17

ДЪЖДОВНА ПРИКАЗКА ЗА СБОГУВАНЕ

 

С тънки нишки обримчила мрака,

тишината е твърде ранима.

Кос ли в тъмното плахо изплака?

Прегърни ме за сбогом, любими.

 

Тъй ще знам, че светът не е свършил

и че утре ще съмне отново.

Цяла нощ в мен жужи гневен стършел

и ума ми докрай е отровил.

 

Трудно дишам след тази минута,

а и въздухът спря да пулсира.

Подир болка, умора и пукот

ще си тръгна. Недей да ме спираш.          

 

Аз грамада от горест натрупах,

вдигнах дом от печали и скърби

и зазидах в мазилката груба

синя сянка – света да загърбя.

 

Иде есен. Ръждивият орех

ще отпрати последните птици,

И ще шепне с дъждовния ромон

как е хубаво да си обичал.

© Валентина Йотова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??