16 ago 2017, 8:32

Дъждовна София

  Poesía » Otra
601 1 9

               На Витошка простена капка,

               след нея друга, втора, трета.

               Небето цяло се изсипа

               над жадния за дъжд паваж.

 

               Неделни ранобудни хора

               притичваха до някой свод.

               Бездомни кучета скимтяха

               и тичаха намокрени до кост.

 

               На ъгъла до нощна кръчма,

               притиснал здраво жълт кашон.

               Търговец на мечета малки

               завиваше телцата им от плюш.

 

               До сам Съдебната палата

               човек продаваше чадъри.

               Трамвай забързан издрънча.

               Пореден гръм земята разлюля.

 

               Насреща Пресвета Неделя

               обляна цяла в летен дъжд.

               Поглеждаше под стари цигли

               видяла всичко неведнъж.

 

               13.08.2017

                София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...