16 ago 2017, 8:32

Дъждовна София

  Poesía » Otra
602 1 9

               На Витошка простена капка,

               след нея друга, втора, трета.

               Небето цяло се изсипа

               над жадния за дъжд паваж.

 

               Неделни ранобудни хора

               притичваха до някой свод.

               Бездомни кучета скимтяха

               и тичаха намокрени до кост.

 

               На ъгъла до нощна кръчма,

               притиснал здраво жълт кашон.

               Търговец на мечета малки

               завиваше телцата им от плюш.

 

               До сам Съдебната палата

               човек продаваше чадъри.

               Трамвай забързан издрънча.

               Пореден гръм земята разлюля.

 

               Насреща Пресвета Неделя

               обляна цяла в летен дъжд.

               Поглеждаше под стари цигли

               видяла всичко неведнъж.

 

               13.08.2017

                София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...