Aug 16, 2017, 8:32 AM

Дъждовна София

  Poetry » Other
598 1 9

               На Витошка простена капка,

               след нея друга, втора, трета.

               Небето цяло се изсипа

               над жадния за дъжд паваж.

 

               Неделни ранобудни хора

               притичваха до някой свод.

               Бездомни кучета скимтяха

               и тичаха намокрени до кост.

 

               На ъгъла до нощна кръчма,

               притиснал здраво жълт кашон.

               Търговец на мечета малки

               завиваше телцата им от плюш.

 

               До сам Съдебната палата

               човек продаваше чадъри.

               Трамвай забързан издрънча.

               Пореден гръм земята разлюля.

 

               Насреща Пресвета Неделя

               обляна цяла в летен дъжд.

               Поглеждаше под стари цигли

               видяла всичко неведнъж.

 

               13.08.2017

                София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...