12 oct 2008, 17:14

Дъждовна тайна 

  Poesía » Otra
607 0 2
***

Тъмнината нещо в мен притиска,
дъждът скрива улици и тихо ми говори.
Ако го помоля дали ще поиска,
очите ти отново и завинаги да отвори?
Пада сълза и капка дъжд я завладява.
Бавно,без време гробът ти изстива,
мисълта ми бяга-душата вледенява,
вината чия е,че днес теб те няма?
Пътят ни обърка,остави без посоки.
Капките дъжд в едно ще се слеят,
ще излекуват раните жестоки
и спомените призрачно ще потъмнеят.

***
Сянката ти наоколо витае,
таи се в болката безкрайна.
Съдбата продължава дните да чертае,
но вината чия е си остава тайна.



***

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • пишеш много тъжни стихове за някой, който е бил важен за теб и си изгубила, може би? Поздравления, много е искрено и трогателно!
  • Браво,Симона!Чудесен стих!
Propuestas
: ??:??