12 окт. 2008 г., 17:14

Дъждовна тайна

976 0 2
***

Тъмнината нещо в мен притиска,
дъждът скрива улици и тихо ми говори.
Ако го помоля дали ще поиска,
очите ти отново и завинаги да отвори?
Пада сълза и капка дъжд я завладява.
Бавно,без време гробът ти изстива,
мисълта ми бяга-душата вледенява,
вината чия е,че днес теб те няма?
Пътят ни обърка,остави без посоки.
Капките дъжд в едно ще се слеят,
ще излекуват раните жестоки
и спомените призрачно ще потъмнеят.

***
Сянката ти наоколо витае,
таи се в болката безкрайна.
Съдбата продължава дните да чертае,
но вината чия е си остава тайна.



***

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • пишеш много тъжни стихове за някой, който е бил важен за теб и си изгубила, може би? Поздравления, много е искрено и трогателно!
  • Браво,Симона!Чудесен стих!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...