12.10.2008 г., 17:14

Дъждовна тайна

982 0 2
***

Тъмнината нещо в мен притиска,
дъждът скрива улици и тихо ми говори.
Ако го помоля дали ще поиска,
очите ти отново и завинаги да отвори?
Пада сълза и капка дъжд я завладява.
Бавно,без време гробът ти изстива,
мисълта ми бяга-душата вледенява,
вината чия е,че днес теб те няма?
Пътят ни обърка,остави без посоки.
Капките дъжд в едно ще се слеят,
ще излекуват раните жестоки
и спомените призрачно ще потъмнеят.

***
Сянката ти наоколо витае,
таи се в болката безкрайна.
Съдбата продължава дните да чертае,
но вината чия е си остава тайна.



***

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • пишеш много тъжни стихове за някой, който е бил важен за теб и си изгубила, може би? Поздравления, много е искрено и трогателно!
  • Браво,Симона!Чудесен стих!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...