28 may 2007, 11:09

дъждовно

  Poesía
975 0 10

Дъждът споява с щрихи вертикални,
небето побеляло и заспалата земя.
А красивите ефирни и кристални
топли капки ме разтварят във нощта.


И слой по слой се стича по краката ми,
всичката греховност на плътта;
оголена, сияеща душата ми
усмихва се и слива се с дъжда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен си както винаги! Ще те помоля само, ако това е изпълнимо, да пишеш повече стихове - прекрасни са и винаги ми влизат под кожата. Прочетох и разказите ти, но определено стиховете ми харесват повече, защото твоите стихове винаги ми създават чувството за нещо магично и красиво, дори и да пишеш за нещо не дотам красиво... Съжалявам, ако коментарът ми е неуместен.
    И още веднъж - пркрасен стх!
  • Поздрав ,хареса ми !
  • Много хубаво и ясно изразено.

    Поздрав и усмивка.
  • Цитат: "Нежен и женствен стих" - Я момент само... Това "женствен" чак сега го забелязах. Не мисля, че има такова нещо. Навярно ти е хрумнало като си прочел втория ред от втория куплет, но като казвам "цялата греховност на плътта" съвсем нямам в предвид това дето явно си го помислил. Имам в предвид цялата тази физическа обвивка от злоба и лоши постъпки дето човек прави през живота си. Лирическия герой се оттърсва от нея. По принцип мисля, че е тъпо да давам обяснения за произведенията си, ама сметнах, че в случая е препоръчително.
  • Представих си го!
    Много красиво!
    Поздрав!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...