28.05.2007 г., 11:09

дъждовно

968 0 10

Дъждът споява с щрихи вертикални,
небето побеляло и заспалата земя.
А красивите ефирни и кристални
топли капки ме разтварят във нощта.


И слой по слой се стича по краката ми,
всичката греховност на плътта;
оголена, сияеща душата ми
усмихва се и слива се с дъжда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотен си както винаги! Ще те помоля само, ако това е изпълнимо, да пишеш повече стихове - прекрасни са и винаги ми влизат под кожата. Прочетох и разказите ти, но определено стиховете ми харесват повече, защото твоите стихове винаги ми създават чувството за нещо магично и красиво, дори и да пишеш за нещо не дотам красиво... Съжалявам, ако коментарът ми е неуместен.
    И още веднъж - пркрасен стх!
  • Поздрав ,хареса ми !
  • Много хубаво и ясно изразено.

    Поздрав и усмивка.
  • Цитат: "Нежен и женствен стих" - Я момент само... Това "женствен" чак сега го забелязах. Не мисля, че има такова нещо. Навярно ти е хрумнало като си прочел втория ред от втория куплет, но като казвам "цялата греховност на плътта" съвсем нямам в предвид това дето явно си го помислил. Имам в предвид цялата тази физическа обвивка от злоба и лоши постъпки дето човек прави през живота си. Лирическия герой се оттърсва от нея. По принцип мисля, че е тъпо да давам обяснения за произведенията си, ама сметнах, че в случая е препоръчително.
  • Представих си го!
    Много красиво!
    Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...