24 mar 2007, 20:05

Дъждовно

  Poesía
964 0 2
Виж, дъждовните улици са пропити
с миризмата на вчерашния ден...
Там във локвите сълзи са скрити
и кален е поривът стаен!

Там дъждовните капки се губят
в една временност сътворена...
Те не смеят във водата да се влюбят
и разливат се в самотата отразена!

Наблюдавам картината идеалистична,
а тялото ми е мокро и студено...
И някаква сигурност, малко комична,
се губи някъде надълбоко в мене.

Каква стихия е дъждът възбуден,
плющящ със пръсти по земята...
И аз се отдавам на мигa изгубен,
стапяйки се нежно в самотата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...