Mar 24, 2007, 8:05 PM

Дъждовно

  Poetry
956 0 2
Виж, дъждовните улици са пропити
с миризмата на вчерашния ден...
Там във локвите сълзи са скрити
и кален е поривът стаен!

Там дъждовните капки се губят
в една временност сътворена...
Те не смеят във водата да се влюбят
и разливат се в самотата отразена!

Наблюдавам картината идеалистична,
а тялото ми е мокро и студено...
И някаква сигурност, малко комична,
се губи някъде надълбоко в мене.

Каква стихия е дъждът възбуден,
плющящ със пръсти по земята...
И аз се отдавам на мигa изгубен,
стапяйки се нежно в самотата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...