Дъждовно
Виж, дъждовните улици са пропити
с миризмата на вчерашния ден...
Там във локвите сълзи са скрити
и кален е поривът стаен!
Там дъждовните капки се губят
в една временност сътворена...
Те не смеят във водата да се влюбят
и разливат се в самотата отразена!
Наблюдавам картината идеалистична,
а тялото ми е мокро и студено...
И някаква сигурност, малко комична,
се губи някъде надълбоко в мене.
Каква стихия е дъждът възбуден,
плющящ със пръсти по земята...
И аз се отдавам на мигa изгубен,
стапяйки се нежно в самотата...
с миризмата на вчерашния ден...
Там във локвите сълзи са скрити
и кален е поривът стаен!
Там дъждовните капки се губят
в една временност сътворена...
Те не смеят във водата да се влюбят
и разливат се в самотата отразена!
Наблюдавам картината идеалистична,
а тялото ми е мокро и студено...
И някаква сигурност, малко комична,
се губи някъде надълбоко в мене.
Каква стихия е дъждът възбуден,
плющящ със пръсти по земята...
И аз се отдавам на мигa изгубен,
стапяйки се нежно в самотата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златина Петрова Все права защищены
