24.03.2007 г., 20:05 ч.

Дъждовно 

  Поезия
633 0 2
Виж, дъждовните улици са пропити
с миризмата на вчерашния ден...
Там във локвите сълзи са скрити
и кален е поривът стаен!

Там дъждовните капки се губят
в една временност сътворена...
Те не смеят във водата да се влюбят
и разливат се в самотата отразена!

Наблюдавам картината идеалистична,
а тялото ми е мокро и студено...
И някаква сигурност, малко комична,
се губи някъде надълбоко в мене.

Каква стихия е дъждът възбуден,
плющящ със пръсти по земята...
И аз се отдавам на мигa изгубен,
стапяйки се нежно в самотата...

© Златина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??