3 may 2007, 2:15

Дъждовно

  Poesía
642 0 6
ДЪЖДОВНО

Под тихите капки небесна вода
тревожно кънти тротоара.
Надвесен потайно над млада трева,
капчукът разказва приказка стара.

Дъждовна вода се излива отвън
и капките в локвите плискат.
Окъпани клони прошушват насън
и нежно в дъжда се притискат.

Прозорците бавно се давят в тъга.
Небето се слива със мрака.
През тънките вадички мътна вода,
светът, изпомокрен, заплака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роза Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...