May 3, 2007, 2:15 AM

Дъждовно

  Poetry
643 0 6
ДЪЖДОВНО

Под тихите капки небесна вода
тревожно кънти тротоара.
Надвесен потайно над млада трева,
капчукът разказва приказка стара.

Дъждовна вода се излива отвън
и капките в локвите плискат.
Окъпани клони прошушват насън
и нежно в дъжда се притискат.

Прозорците бавно се давят в тъга.
Небето се слива със мрака.
През тънките вадички мътна вода,
светът, изпомокрен, заплака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роза Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...