23 nov 2008, 2:10

Дъждовно

933 0 10



Късна вечер - с дъждовно небе,
а сред искрящите капки ти си прекрасен,
целуваш ме с меко дихание - кадифе,
и във прегръдката твоя разтапям се.

Изгаряш кръвта ми, разпалваш страстта,
и във дъждовния ритъм понасяш ме,
танцуваме двама в блаженство и сласт,
и всичко край нас е наситено с щастие.

Вали тихо, нежно - не искам да спира,
небето ни праща вълшебна магия -
и дива и луда страстта ни извира,
и чувствам се твоя дъждовна стихия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евдокия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...