23.11.2008 г., 2:10

Дъждовно

929 0 10



Късна вечер - с дъждовно небе,
а сред искрящите капки ти си прекрасен,
целуваш ме с меко дихание - кадифе,
и във прегръдката твоя разтапям се.

Изгаряш кръвта ми, разпалваш страстта,
и във дъждовния ритъм понасяш ме,
танцуваме двама в блаженство и сласт,
и всичко край нас е наситено с щастие.

Вали тихо, нежно - не искам да спира,
небето ни праща вълшебна магия -
и дива и луда страстта ни извира,
и чувствам се твоя дъждовна стихия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евдокия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...