Nov 23, 2008, 2:10 AM

Дъждовно

  Poetry » Love
930 0 10



Късна вечер - с дъждовно небе,
а сред искрящите капки ти си прекрасен,
целуваш ме с меко дихание - кадифе,
и във прегръдката твоя разтапям се.

Изгаряш кръвта ми, разпалваш страстта,
и във дъждовния ритъм понасяш ме,
танцуваме двама в блаженство и сласт,
и всичко край нас е наситено с щастие.

Вали тихо, нежно - не искам да спира,
небето ни праща вълшебна магия -
и дива и луда страстта ни извира,
и чувствам се твоя дъждовна стихия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евдокия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...