Понякога няма дъжд
и реките са слепи.
Облаците скучаят,
а вятърът е погребан.
Тогава аз и ти жънем тишината,
събираме плодовете на любовта,
молим се щъркелите да отлетят.
Време е да подслоним есента.
В килера е заето.
Настаняваме я между нас.
Подухва кичур от косата ми,
а ти прилежно го връщаш на мястото му. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse