Дъждовно

Panova (Габриела )
4 3

9.03.2013 г., 22:13 ч.

Поезия

497 0 2

Понякога няма дъжд

и реките са слепи.

Облаците скучаят,

а вятърът е погребан.

Тогава аз и ти жънем тишината,

събираме плодовете на любовта,

молим се щъркелите да отлетят.

Време е да подслоним есента.

В килера е заето.

Настаняваме я между нас.

Подухва кичур от косата ми,

а ти прилежно го връщаш на мястото му.

Разпръсвам с длан нападалите

по раменете ти сухи листа.

Стеля тялото си като утринна

тежка мъгла върху твоето.

Отразяват се един в друг погледите ни.

Ето, че заваля.

Понякога има дъжд.

Дъждът е солен,

на кристали.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.