Дъждовно
Понякога няма дъжд
и реките са слепи.
Облаците скучаят,
а вятърът е погребан.
Тогава аз и ти жънем тишината,
събираме плодовете на любовта,
молим се щъркелите да отлетят.
Време е да подслоним есента.
В килера е заето.
Настаняваме я между нас.
Подухва кичур от косата ми,
а ти прилежно го връщаш на мястото му.
Разпръсвам с длан нападалите
по раменете ти сухи листа.
Стеля тялото си като утринна
тежка мъгла върху твоето.
Отразяват се един в друг погледите ни.
Ето, че заваля.
Понякога има дъжд.
Дъждът е солен,
на кристали.
© Габриела All rights reserved.
!