Дъждовно
http://www.vbox7.com/play:9f0d8560
Забързаните капки
по листата,
рисуваха
безкрайността
на времето.
Разляха се
във свойта
окончателност,
запълващи навярно
празнините
в себе си.
Претеглила
изплаканите си
ридания,
по дланите
се плъзна
тишината.
И се стопи
в последните
дихания
на тихата ни
вечер
светлината…
Луната
тихичко преброжда
пътя
на търсени
от всекиго
надежди.
А капки дъжд
се стекоха
по вените,
обшивайки ги
с похабена
нежност…
© Елмира Митева Todos los derechos reservados
Поздрави!