26 sept 2008, 16:49

Дъждовно

  Poesía
875 0 18

Дъждовно

 

http://www.vbox7.com/play:9f0d8560

 

Забързаните капки

по листата,

рисуваха

безкрайността

на времето.

Разляха се

във свойта

окончателност,

запълващи навярно

празнините

в себе си.

Претеглила

изплаканите си

ридания,

по дланите

се плъзна

тишината.

И се стопи

в последните

дихания

на тихата ни

вечер

светлината…

Луната

тихичко преброжда

пътя

на търсени

от всекиго

надежди.

А капки дъжд

се стекоха

по вените,

обшивайки ги

с похабена

нежност…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...