26 sept 2008, 16:49

Дъждовно

  Poesía
872 0 18

Дъждовно

 

http://www.vbox7.com/play:9f0d8560

 

Забързаните капки

по листата,

рисуваха

безкрайността

на времето.

Разляха се

във свойта

окончателност,

запълващи навярно

празнините

в себе си.

Претеглила

изплаканите си

ридания,

по дланите

се плъзна

тишината.

И се стопи

в последните

дихания

на тихата ни

вечер

светлината…

Луната

тихичко преброжда

пътя

на търсени

от всекиго

надежди.

А капки дъжд

се стекоха

по вените,

обшивайки ги

с похабена

нежност…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмира Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....