Sep 26, 2008, 4:49 PM

Дъждовно

  Poetry
870 0 18

Дъждовно

 

http://www.vbox7.com/play:9f0d8560

 

Забързаните капки

по листата,

рисуваха

безкрайността

на времето.

Разляха се

във свойта

окончателност,

запълващи навярно

празнините

в себе си.

Претеглила

изплаканите си

ридания,

по дланите

се плъзна

тишината.

И се стопи

в последните

дихания

на тихата ни

вечер

светлината…

Луната

тихичко преброжда

пътя

на търсени

от всекиго

надежди.

А капки дъжд

се стекоха

по вените,

обшивайки ги

с похабена

нежност…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...