Sep 26, 2008, 4:49 PM

Дъждовно

  Poetry
869 0 18

Дъждовно

 

http://www.vbox7.com/play:9f0d8560

 

Забързаните капки

по листата,

рисуваха

безкрайността

на времето.

Разляха се

във свойта

окончателност,

запълващи навярно

празнините

в себе си.

Претеглила

изплаканите си

ридания,

по дланите

се плъзна

тишината.

И се стопи

в последните

дихания

на тихата ни

вечер

светлината…

Луната

тихичко преброжда

пътя

на търсени

от всекиго

надежди.

А капки дъжд

се стекоха

по вените,

обшивайки ги

с похабена

нежност…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...