Дъждовно
Най-тягостно ми е, когато завали.
Небето става черно, сякаш плаче,
а капките дъждовни, все едно, сълзи,
се разливат тихо по клепачите ми.
И този миг притихнал е света,
как странно е, напомня ми на мене -
с очи дълбоки на разлюбена жена,
така далечна ... от вселената ...
Опитах, ала не успях да те забравя,
сърцето в мен не ми го позволи.
Сега единственото, дето ми остава,
е да те мечтая, когато завали.
04.02.2015
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
