15 янв. 2016 г., 13:05

Дъждовно 

  Поэзия
560 1 4

 

Най-тягостно ми е, когато завали.

Небето става черно, сякаш плаче,

а капките дъждовни, все едно, сълзи,

се разливат тихо по клепачите ми.

 

И този миг притихнал е света,

как странно е, напомня ми на мене - 

с очи дълбоки на разлюбена жена,

така далечна ... от вселената ...

 

Опитах, ала не успях да те забравя,

сърцето в мен не ми го позволи.

Сега единственото, дето ми остава,

е да те мечтая, когато завали.

 

04.02.2015

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??