Най-тягостно ми е, когато завали.
Небето става черно, сякаш плаче,
а капките дъждовни, все едно, сълзи,
се разливат тихо по клепачите ми.
И този миг притихнал е света,
как странно е, напомня ми на мене -
с очи дълбоки на разлюбена жена,
така далечна ... от вселената ...
Опитах, ала не успях да те забравя,
сърцето в мен не ми го позволи.
Сега единственото, дето ми остава,
е да те мечтая, когато завали.
04.02.2015
© Сияна Георгиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
