1 abr 2018, 14:19

Дъждовно

  Poesía » Otra
1K 11 11

Облачно време. Кръгла луна

скита в небето безвездно.

Някъде спи на топло денят.

Някой завил го е с нежност.

 

Къс тишина обвива града,

вятърът само я реже.

Думата търси. Нейното "да"

крие дъждовната тежест.

 

Плисва дъждът и дълго сълзи,

покриви прашни измива.

По булеварди после пълзи

с ледена хищност, проливен.

 

Жълто такси е спряло само́

в обезлюдена пиаца.

Спомня си нещо. Воден подмол

лъже го с минали знаци.

 

Пуска си песен с тъжен рефрен.

Тази нощ нещо се спуква.

Може би в него, може би в мен

свива дъждовна пролука.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз те поздравявам за тази красива тъга, Ани!
  • Харесвам го, леко тъжно-романтично! Прекрасно!
  • Красив ритъм, като капчук, навяващ особени чувства. Поздрави 🌸.
  • Тъжно, дъждово, но много емоционално....Поздрави за прекрасния стих!
  • Браво, Ани!...Харесах този красив, макар и малко тъжен стих!...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...