Дъждовно
Облачно време. Кръгла луна
скита в небето безвездно.
Някъде спи на топло денят.
Някой завил го е с нежност.
Къс тишина обвива града,
вятърът само я реже.
Думата търси. Нейното "да"
крие дъждовната тежест.
Плисва дъждът и дълго сълзи,
покриви прашни измива.
По булеварди после пълзи
с ледена хищност, проливен.
Жълто такси е спряло само́
в обезлюдена пиаца.
Спомня си нещо. Воден подмол
лъже го с минали знаци.
Пуска си песен с тъжен рефрен.
Тази нощ нещо се спуква.
Може би в него, може би в мен
свива дъждовна пролука.
© Ани Монева All rights reserved.
