Дъждовно е
Дъждовно е
Порой дойде и прекатури
зад облаци смръщени слънцето.
Изчезнаха къделите памукови,
влажни рамене сви глухарчето.
Скоро на небето притуленият кът
се дръпна и от край до край
постла въдушен светъл купол,
обновен с пръски и аромати.
Под пъстроцветната дъга
Мецана отваря мокри клепки.
Ежко подхваща острите си шеги,
а животните избива ги на смях.
Под натежалите от дъжд лъчи
земята сътворява мъдър стих.
С коя ли думичка се раздели
и пусна да лети след облак лих?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
