Дъждовно е
Дъждовно е
Порой дойде и прекатури
зад облаци смръщени слънцето.
Изчезнаха къделите памукови,
влажни рамене сви глухарчето.
Скоро на небето притуленият кът
се дръпна и от край до край
постла въдушен светъл купол,
обновен с пръски и аромати.
Под пъстроцветната дъга
Мецана отваря мокри клепки.
Ежко подхваща острите си шеги,
а животните избива ги на смях.
Под натежалите от дъжд лъчи
земята сътворява мъдър стих.
С коя ли думичка се раздели
и пусна да лети след облак лих?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
