19 mar 2009, 10:15

Дъждовно кафе 

  Poesía » Otra
1288 0 10

На моя дом грижовните ръце
са включили кафемашината.
Забравена играчка на дете
говори с празната камина.

Леглото ми, покрито през глава,
след малко ще погледне през прозореца.
Tака пречистващо вали дъжда,
сънуван дъжд за лепкавата проза!

На тялото ми детската мечта,

по стълбите в пантофи ще прибяга,
ще цопне боса в мократа леха,
ще се напие с оживителната влага!

А в храма на душата, след това,
аз ода благодарна ще запея!
За всички тези мънички неща,
си струва пак да се живее.

© Рот Блак Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??