Дъждовно кафе
На моя дом грижовните ръце
са включили кафемашината.
Забравена играчка на дете
говори с празната камина.
Леглото ми, покрито през глава,
след малко ще погледне през прозореца.
Tака пречистващо вали дъжда,
сънуван дъжд за лепкавата проза!
На тялото ми детската мечта,
по стълбите в пантофи ще прибяга,
ще цопне боса в мократа леха,
ще се напие с оживителната влага!
А в храма на душата, след това,
аз ода благодарна ще запея!
За всички тези мънички неща,
си струва пак да се живее.
© Рот Блак All rights reserved.
