29 oct 2008, 9:51

Дъждовно момиче

  Poesía
1K 0 9
Дъждовното момиче се събуди
с една последна капка на дъжда.
Сноп дъги. Какво красиво утро!
Каква прекрасна рожба на съня!

Във улуците събираните капки
потропваха по стария перваз.
Облаче отгоре с бели лапи
привикваше я: "Хей, ела, ела!"

Едни красиви ветрени мъниста,
едва понесли всичките листа,
цялата пътечка с тях почистиха.
И всичко бе обвито в самота.

А някъде момиче се събуди
с една последна капка на дъжда.
Но в леглото, като нощ след пълнолуние,
не трептеше нито капка светлина.

Във очите й събираните капки
потичаха по нежните страни.
Малко кученце до нея, с бели лапи,
с един отскок леглото изкачи.

Едно красиво перлено мънисто,
едва искрящо в нейната ръка,
подсказа й навън, че пак е чисто.
И тя видя през мокрите стъкла.

... На прозореца дъждовното момиче
се оглеждаше във всички ветрове.
И не спираше със трепет да наднича,
за да зърне пак дъждовното момче...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • като приказка е хареса ми
  • Ами, Валери, това понякога е еднаквото усещане на душите.
    И не е толкова еднакво, ако се задълбочиш. Но като прочетох твоя стих, в съзнанието ми изникна тоя на Бианка, защото ми е любим, това означава, че и твоя ми става любим. Много красиво и с нежност е написан.
  • А, стига бе, Ани, то много еднакво :S
    Да, прав си, Румене (ако мога да се обръщам така към теб)...
    Поправено...
  • Валери, поздравявам те за хубавия стих с един от любимите ми от сайта!

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=99970
  • Знам, че дъждовното момче си ТИ!
    Валерка, браво!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...