Дъждовно момиче
Дъждовното момиче се събуди
с една последна капка на дъжда.
Сноп дъги. Какво красиво утро!
Каква прекрасна рожба на съня!
Във улуците събираните капки
потропваха по стария перваз.
Облаче отгоре с бели лапи
привикваше я: "Хей, ела, ела!"
Едни красиви ветрени мъниста,
едва понесли всичките листа,
цялата пътечка с тях почистиха.
И всичко бе обвито в самота.
А някъде момиче се събуди
с една последна капка на дъжда.
Но в леглото, като нощ след пълнолуние,
не трептеше нито капка светлина.
Във очите й събираните капки
потичаха по нежните страни.
Малко кученце до нея, с бели лапи,
с един отскок леглото изкачи.
Едно красиво перлено мънисто,
едва искрящо в нейната ръка,
подсказа й навън, че пак е чисто.
И тя видя през мокрите стъкла.
... На прозореца дъждовното момиче
се оглеждаше във всички ветрове.
И не спираше със трепет да наднича,
за да зърне пак дъждовното момче...
с една последна капка на дъжда.
Сноп дъги. Какво красиво утро!
Каква прекрасна рожба на съня!
Във улуците събираните капки
потропваха по стария перваз.
Облаче отгоре с бели лапи
привикваше я: "Хей, ела, ела!"
Едни красиви ветрени мъниста,
едва понесли всичките листа,
цялата пътечка с тях почистиха.
И всичко бе обвито в самота.
А някъде момиче се събуди
с една последна капка на дъжда.
Но в леглото, като нощ след пълнолуние,
не трептеше нито капка светлина.
Във очите й събираните капки
потичаха по нежните страни.
Малко кученце до нея, с бели лапи,
с един отскок леглото изкачи.
Едно красиво перлено мънисто,
едва искрящо в нейната ръка,
подсказа й навън, че пак е чисто.
И тя видя през мокрите стъкла.
... На прозореца дъждовното момиче
се оглеждаше във всички ветрове.
И не спираше със трепет да наднича,
за да зърне пак дъждовното момче...
© Валери Шуманов All rights reserved.
хареса ми 
