30 ene 2016, 10:42

Дъждовното лято на 2005-а

  Poesía » Civil
375 0 0

С предизборен глъч, с обещания щедри

в червено-син-жълтав десен –

тъй лятото почна с лъжите на едро

и Господ, от туй възмутен,

 

изпрати потопа на бедните хора

със бури, градушки и кал.

Отнесе порой живинките по двора

и срина къщята без жал.

 

Селата-Венеции паднаха ничком,

дорде депутати решат

Доган или царот или пък Станишко

за премиер да нагласят.

 

И чалга в ефира курортен ще маже

слуха със сладникавост пак.

Тъй лятото свърши – угарка на плажа,

безмилостно смачкана с крак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...